Адвокат за развод в София
Когато един от съпрузите иска да се разведе, а другият не му дава развод, съпругът, който иска прекратяването на брака може да предяви искова молба за развод.
Всеки един от съпрузите може да иска развод, когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и другият съпруг не е съгласен бракът да се прекрати по взаимно съгласие. Това е т.нар. развод по исков ред.
Делото започва с подаване на искова молба до районния съд от съпруга, който иска да се разведе. В молбата се излагат всички фактите от живота на съпрузите, които са причинили разстройство на брака.
Съпругът, който иска да се разведе се нарича ищец, а другият съпруг — ответник. С подаването на молбата за развод може да се иска от съдада се произнесе относно това кой от съпрузите има вина за развода.
Ако не се повдигне въпроса за вината, съдът не се произнася затова с решението за развод.
За вината при развода
Вината има значение относно предоставяне на ползването на семейното жилище след развода във връзка с упражняването на родителските права по отношение на децата. Разглежда се въпроса, доколо виновното поведение на съпруга би се отразило върху възпитанието на децата.
С подаването на искова молба за развод, се иска прекратяването на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като съпрузите не могат да оправят отношенията си.
В молбата се посочват факти от съпружеския живот, които водят до този извод. Не е необходимо да се посочват всички скандали и неприятни преживявания между съпрузите.
Достатъчно е да се установи, че всеки от съпрузите води свой собствен начин на живот, не се интересува от другия и помежду им е прекъсната всякаква емоционална, физическа и икономическа връзка.
Много често съпрузите не живеят заедно от години и е достатъчно да се докаже това обстоятелство.
Как се доказва, че бракът на страните е разстроен
Това се доказва със свидетели. При развод по исков ред разпитът на свидетели е задължителен. Свидетели обикновено стават роднини или близки приятели. Тук е важно да се отбележи, че свидетелят трябва лично да е видял определени обстоятелства, да е присъствал и видял лично сцени, скандали между страните, а не единият съпруг да му е разказал за това.
Какви други въпроси трябва да се обсъдят и решат по дело за развод по исков ред
Кой родител ще упражнява родителските права
Ако от брака има деца под 18 г. задължително се разглежда въпроса за родителските права по отношение на децата. Съдът решава въпроса кой от съпрузите ще упражнява родителските права, къде ще живеят децата, колко пъти в месеца децата ще се виждат с другия родител, по кое време и в какъв часови диапазон.
Въпросът засемейно жилище Въпросът за фамилното име
Когато от брака има непълнолетни деца, съдът се произнася и относно ползването на семейното жилище. Под „семейно жилище” се разбира онова жилище, в което съпрузите последно са живели заедно.
По принцип след сключване на брак, съпругата приема фамилното име на съпруга. При прекратяването на брака съпругата може да иска възстановяване на предбрачното си фамилно име или да иска да продължи да носи фамилното име на своя съпруг. Запазването на фамилното име на съпруга може да се налага по различни причини — лицето е известно с тази фамилия в обществото, всички документи които притежава лицето са с тази фамилия и промяната на фамилията е свързано със смяна на много документи.
Какви документи се прилагат към исковата молбаза развод
1. Задължително се прилага удостоверение за сключен граждански брак — оригинал. Ако удостоверението е изгубено, може да се извади дубликат.
Ако бракът е сключен в чужбина, актът за брак трябва да е вписан в общината и да бъде издадено удостоверение от българската администрация, което да се приложи към делото.
2. Копие от удостоверение за раждане на дете, ако няма навършени 18г.
3. Прилагат се доказателства относно собствеността на семейното жилище.
4. За целите на статистиката към исковата молба се прилагат комплект статистически сведения по образец: декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, сведения за съпрузите и съобщение за прекратен граждански брак.
5. Удостоверения за доходи, когато ще се определя издлъжка.
6. Други документи относно твърденията в молбата.
7. Вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лева.
Исковата молба и писмените доказателства се подават в два екземпляра — за съда и за ответника (другия съпруг), а когато има и родени от брака непълнолетни деца се подава и копие за Дирекция „Социално подпомагане”.
Какво следва после?
След внасяне на исковата молба в съда, делото се разпределя на съдия. Той се запознава с исковата молба и доказателствата към нея и ако прецени, че тя е редовна, разпорежда исковата молба да бъде връчена на ответика. Исковата молба се връчва на адреса на ответника, посочен в исковата молба. Ако съпрузите живеят заедно на един адрес, никой от тях не може да получи документи по делото, адресирани за другия съпруг.
Може да иска връчването на молбата по делото да стане и по месторабота на ответника.
Ако ответникът не бъде намерен на адреса посочен в исковата молба, съдът извършва служебно справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. Ако се окаже, че ответникът има различен настоящ и/или постоянен адрес от посочения в исковата молба, разпорежда връчването да стане на настоящия, съответно постоянния адрес на ответника. Ако ответникът и тогава не бъде намерен, призовкарят залепва съобщение на вратата на жилището на ответника да се яви в съда, до изтичането на двуседмичен срок от залепване на съобщението, за да получи предназначените за него книжа.
В случай, че до изтичането на указания срок, ответникът не се яви, за да получи, предназначените за него книжа съдът му назначава служебен адвокат, на разноски на ищеца, който да го представлява по делото.
Ако ответникът няма регистриран адрес в Република България (когато е чужденец), призоваването се извършва чрез Държавен вестник и се назначава служебен адвокат на разноски на ищеца, който да го представлява по делото.
Ако ответникът има регистриран адрес в Република България, но живее в чужбина и ищецът не знае адреса му в чужбина, ищецът декларира това обстоятелство под страх от наказателна отговорност и в този случай отново, след призоваване чрез Държавен вестник се назначава служебен адвокат.
Какво следва след връчването на исковата молбана ответника
След връчването на молбата, за ответника започва да тече едномесечен срок, в който той може да отговори на исковата молба. Може да направи възражения срещу твърденията в молбата, както и да направи свои искания. Може и да не отговори на молбата и да не вземе становище, но това не е в негов интерес.
След изтичането на този едномесечен срок, съдът насрочва делото за разглеждане в открито заседание, за която дата и час изпраща призовка на страните.
Съдебното производство започва с първо по делото съдебно заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично.
Разглеждането на делото без присъствието на ищеца е възможно, ако той се представлява от адвокат, с нотариално заверено изрично пълномощно и ако са налице важни обстоятелства, които са пречка за личното му явяване в съда. Такива важни обстоятелства са, ако ищецът живее на твърде отдалечено място в чужбина и идването му би създало затруднения.
Ако ищецът е възпрепятстван да се явни на конкретната дата и час за разглеждането на делото в съда, делото се отлага за друга дата.
При неявяване на ищеца без уважителна причина, делото се прекратява.
Когато от брака има деца и се разглеждат въпросите относно родителската отговорност за децата, страните трябва да се явят лично пред съда и да дадат обяснения във връзка с въпросите, свързани с родителските права. При неявяването им, съдът може да им наложи глоби. Интересите на децата са винаги приоритетни за съда.
Ако децата имат навършени десет години и има спор за родителските права, децата се изслушват от съда. За тази цел е създадена т.нар. „синя стая”. Това е специализирано помещение за провеждане на разпит/изслушване на дете. Подготовката на детето за процедурата се извършва от професионалисти, специално обучени за тази цел. С детето се работи по специализирана методика за подготовка на деца, подходяща за възрастта.
„Синята стая” се състои от две, свързани помежду си посредством видеоконферентна връзка, помещения — кабинет, в който се осъществява изслушването или разпитът на детето и съдебна зала, където разговорът може да бъде наблюдаван в реално време на монитор от останалите участници в процеса — съдия, адвокат и други.
По делото се разпитват свидетели посочени от всеки един от съпрузите
Бракоразводното дело може да приключи в едно съдебно заседание, но може и да бъде отлагано многократно.
Ако страните постигнат съгласие за медиация, делото се спира. Всяка от страните може да иска възобновяване на делото в шестмесечен срок. Ако това не бъде направено в шестмесечен срок, делото се прекратява.
При постигане на споразумение между страните в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към развод по взаимно съгласие.
Ако страните не постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора делото продължава.
По делото за развод трябва да се докажат причините, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и които са изложени в исковата молба. Когато дълбоко и непоправимо разстройство на брака не се установи, съдът отхвърля иска за развод.
Нов иск за развод може да се предяви само при наличие на факти, настъпили и станали известни на съпруга след приключване на устните състезания по делото.
С решението за развод съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някоя от страните е поискала това. Решението за развод на районния съд влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината. С решението съдът определя и окончателната държавна такса — до 50 лева, но не по-малко от 20 лева, която се внася по сметка на районния съд. Когато е определена и издръжка, задълженото лице трябва да плати и държавна такса върху издръжката в размер на 4% върху сборът на платежите за три години.
След като е изготвено решението се връчва на страните, съответно на техните адвокати.
Разноските по делото се възлагат върху виновния съпруг. Когато няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
След приключване на делото съда се произнася с решение. Решението трябва да се изготви в едномесечен срок от последното съдебно заседание по делото.
С решението си съда прекратява брака и обявява развода между съпрузите.
Ако от брака има деца, съдът се произнася и по въпросите относно на кой съпруг се възлагат родителските права, къде да живеят децата, режима на личните контакти с другия родител, който не упражнява родителските права, определя издръжката за децата. Съдът се произнася и относно ползването на семейното жилище и фамилното име на съпрузите.
Решението подлежи на обжалване пред въззивния съд в двуседмичен срок от връчването му.
Колко време продължава развод по исков ред?
Зависи от конкретния казус. При развод по исков ред отношенията между съпрузите са сложни, налице е конфронтация и не могат да се дадат гаранции. Развода може да приключи за един месец, но може да отнеме и месеци.
Колко струва развода по исков ред?
Държавна такса 25 лв. Адвокатски хонорар 680 лв. Възможно е да възникнат допълнителни разноски в зависимост от имуществения спор и наличието на издръжка. Това обстоятелство трябва да се коментира с адвокат по семейно право.
Ако Ви трябва бракоразводен адвокат в София може да ни пишете онлайн тук или на телефон 0884074421 може да насрочите час за консултация и да получите правна помощ!
адв. Венелин Йорданов, гр. София, ул. „Княз Борис I” № 99
Кл. думи
#бракоразводен адвокат софия
#адвокат семейно право
#бракоразводен адвокат цени
#адвокат развод софия
#развод цена 2021
#документи за развод
#Добър бракоразводен адвокат софия мнения
#добър адвокат развод софия
#адвокат за развод в софия
Originally published at https://advokatblog.com.
